Елен, сляпа с едното око, пасяла край морето и стояла със здравото си око откъм сушата, за да вижда ловците, а ослепеното имала към морето, отгдето не имала сумнение за някаква опасност. Но по случаю някой мореходци, които плували тъдези, съзрели и устрелили я и тя на умиранието си продумала: Тежко ми, отгдето ся надявах, нищо не пострадах, а отгдето не имах сумнение, оттамо злото ме сполетя.“
Много пъти, което мислим, че е вредително, бива нам полезно,а което полезно – вредително.
Прочети още...Някой пътник, като пътувал много, помолил ся да си намери нещо и ся обрекъл, че половината от намереното ще посвети на Меркурия. Случило ся да намери пълна торба с лешници и фаници (хорми). Изял, което е едение, а на лешниците черупките и на финиците костилките оставил за обрика си на Меркурия и рекъл: „Приеми обричането ми за намереното. И от вътрешното, и от външното ти оставям делба.“
Мнозина за сребролюбието и лакомството си искат да надхитрят и божеството.
Прочети още...Някой птицелов полагал примка за птиците. Чохвърлигата го видяла от далеч и го попитала: „Какво правиш?“ А той ся отговорил: „Град градя.“ Чохвърлигата го повярвала, приближила и ся уловила в примките. И като дошел птицеловът да я хване, рекла му: „Ако такъвзи град градиш, не ще видиш мнозина да ся заселят в него.“
Които за свой интерес са преструват, че правят добро, едного ако измамят, другите щат да отбягнат от тях.
Прочети още...На еднаго градинаря кучето паднало в глъбок геран. Градинарят, за да го извади оттамо, слязъл и той в герана. Но кучето, като ся сторило, че е слязъл да го върже, обърнало ся и го ухапало. Тогази той си рекъл: „По право боледувам, щото слягох да помогна на оного, който самси си направил.“
Неразбраните и на благодетелите си правят зло.
Прочети още...Две жаби живеяли наблизо една до друга. Едната в един глъбок вир, а другата в една барчинка до пътя. И оная, що била в барчинката, канила другата от вира да ся пресели при нея като на по-безопасно място. Она я не послушала и думала, че не може да ся отдели от това място, гдето навикнала. В същото време ся случило да минат кола на пътя през барчинката и смазали жабата, що живеяла в нея.
Скоро постигва несмислените погибелта от неразумението им.
Прочети още...Една лисица възлизала от един трап и като ся подхлъзнала, че щяла да падне, уловила ся о шипката за помощ. Но защото ся набили трънете в краката и и я заболяло, рекла и: „Тежко ми! Аз уж като при помощник прибягнах към тебе, а ти ми направи по-зло.“ „Твоя е погрешката – отговорила шипката, – като си ся наумила о мене да са уловиш, когато аз съм научена другите да улавям.“
Безумни са тия, що притичат за помощ при таквизи, на които е врождено да правят зло.
Прочети още...Магаре с дърва натоварено минувало през една бара. Подхлъзнало ся и паднало и като не можало да стане, пъшкало и са окайвало. А жабите, дето ся намервали в барата, като го чули да пъшка: „О ти – рекли, – но какво щеше да правиш, ако че ся забавяше тука толко време, колкото ние, когато преди малко време падна, че толко ся окайваш?“
Мързеливий мъж и най-малкий труд му дотегва, без да гледа, че мнозина лесно по-много претърпяват.
Прочети още...Военний свирец, що свирил във войската, като го уловили неприятелите им, той (рекъл): „Не ме убивайте, о человеци, без нищо и напразно, щото никого от вас не съм убил и освен тази медна свирка нищо друго не нося.“ А те му рекли: „За това и повече трябва да те убием, щото ти, като не можеш да ся биеш, всичките други на бой раздигваш.“
Повече са повинни онези, които повдигат другите да правят зло.
Прочети още...Вълкът извадил гвоздей от крака на едно магаре, что го водел, и за това поискал заплата, а то го сритало. „Това ми ся и стои – рекъл вълкът, – щото не правя каквото аз си знам, но отидох да правя добро.“
Винаги и всякому не изнася добро.
Прочети още...| П | В | С | Ч | П | С | Н |
|---|---|---|---|---|---|---|
| « Юли | ||||||
| 1 | ||||||
| 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 |
| 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 |
| 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 |
| 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 |
| 30 | ||||||
