Елен, сляпа с едното око, пасяла край морето и стояла със здравото си око откъм сушата, за да вижда ловците, а ослепеното имала към морето, отгдето не имала сумнение за някаква опасност. Но по случаю някой мореходци, които плували тъдези, съзрели и устрелили я и тя на умиранието си продумала: Тежко ми, отгдето ся надявах, нищо не пострадах, а отгдето не имах сумнение, оттамо злото ме сполетя.“
Много пъти, което мислим, че е вредително, бива нам полезно,а което полезно – вредително.
Прочети още...