Разговаряли ся дъбът и тръстта. Дъбът ся гордил заради борбата си с ветровете, а укорявал тръстта заради слабостта, че ся покланяла до земята на всеки вятър. В това време духнал много силен вятър. И дъбът, стоял насреща му, пребил ся от корена и паднал долу, а залюляваната и привожданата тръст останала.

Който гледа времето и ся слага, лесно преминува.