О, народ сме, мърша не! –
вика едно диване.
Диванешкий тоз род
и при скотствений живот,
и пред ясли дремлющ празни,
може лесно да го блазни,
че не е мърша, скот,
а деятелен народ,
и поети с дивен глас
са ослите на Парнас…
Да не би дал бог ни в съм
на такъвзи ум да съм!

* Това стихотворение се предшествува от бележка на поета, в която четем: „Тъй мъдрува в същий „Век“ някой си „Име-няма“, когото било срам, види се, да се каже, че „ум-няма“.