С идеали все боравих –
всичко друго смятах грях,
с тях и себе си забравих,
на света свят не видях.
Все за другите залягах,
трябва, казвах, тъй е ред,
свойте работи отлагах –
чуждите все по-напред.
Минах живот любороден,
със неволи бол и бол…
И личи, че съм народен –
гладен, жаден, бос и гол.
