Не растат саминки в поле цветовете,
нито птички пеят сами в пролетта;
без сърце другарско тежки са денете,
тежък без надежди живот на света.
И ти, мое ясно, несравнено цвете,
смъртта покоси те с ледена ръка –
без време усърна, без време улете
и на мене само завеща тъга.
Не растат саминки в поле цветовете,
нито пеят птички сами в пролетта;
без сърце другарско тежки са денете,
тежък без надежди живот на света.
